През септември 2006 г. се пристъпва към осъществяване на идеята Номад. От октомври до май 2007 г. циркулират текстове и резюмета на пиеси. Диалозите се срещат, поривите на сърцето се подлагат на диспут…
Бързо, забелязаните текстове и автори сякаш си правят знак, подават си топката, провокират се един друг.
Онова, което би могло да бъде само едно любопитство към красотата на театралния похват, се превръща в прост и задълбочен опит да се навлезе в неизследвани полета, в центъра на които стои въпросът за писането за сцена, за театралните форми и превъплъщения, колкото и за способността им да поднесат критичния поглед, който Светът отправя към света.
Независимо дали изразява с едната или другата от двете Маски трагедията на съвременния човек, дали съумява да го направи с всички нови технически средства, с които разполагат творците или пък все още залага на простия жест – четене на маса като крайна проява на сила, съвременниото писане за театър обсъжда / осъжда съвременността в европейски ръст, разкрива тревогите на авторите, които избрахме да ви предложим да чуете.
Някои от тях се питат до къде стигат реалните и въображаемите, териториалните и философските граници, които обграждат като зидове живота ни. Други тръгват по пътищата на забраненото в нашето “свободно” общество, други пък разкриват абсурдните, смехотворни или кошмарни страни на съществуването ни на прегрели трудещи се.
Всички са поканени по повод на взаимно откликващи си междинни кацания, за да споделят възгледите си, за да ги огласят и за да ги сблъскат с възгледите на Другия.
